9 вълшебни израза, които улесняват възпитанието на децата

10 креативни начина да мотивираме детето да учи


1. Запълнете света на детето с четене - например, четете приказки заедно с кака и батко, на по-малкото братче или сестриче, установете си семейно време за четене, или за обща книга за детето, или просто тих момент от деня, в който всеки чете книга, която му е интересна. Направете книгите част от вашия дом, дори от декора. Създайте усещането, че книгата е нещо ценно, интересно и забавно.

2. Окуражавайте детето да споделя своите интереси за занимания извън училище. Обсъждайте често какво му харесва, как се чувства, когато рисува, пее, спортува или танцува. Вземете заедно решение за допълнителните извън класни занимания. Детето трябва да се чувства като важен член на семейството и да знае, че неговото мнение също влияе при взимането на решения.

3. Покажете интерес и ентусиазъм към интересите на детето и го окуражете да се занимава по-усърдно с това, което харесва. Включете се, като намерите подходящи материали, книги, кръжоци и групи, които биха се харесали на детето.

4. Включете детето в занимателни игри за учене. Съществуват много игри, с които то учи по различен начин и в най-удобният за него/нея стил. Много от игрите за учене включват визуални техники, упражнения за слушане, креативни подходи и други. Когато ученето е под формата на игра, то стимулира любопитството и ентусиазма на малчуганите.

5. Покажете му какво вие учите с ентусиазъм или интересите ви, когато сте били на неговата възраст. Разкажете на детето за вашия начин на учене, от писане на домашни, до работа в градината, до учене в интернет.


6. Не поставяйте най-голям фокус върху оценките. Говорете си често с детето затова, което учи в училище. Обсъждайте заедно, без да създавате усещането за разпит или изпитване. Разговаряйте с учителите за съвети как може да помогнете на малчуганът да учи по-добре.

7. Помагайте на детето да се справя с крайните срокове в училище навреме, без напрежение и припряност. Колкото по-добре се научи да бъде организирано детето, толкова по-уверено ще се чувства, че контролира учебния процес и ще бъде мотивиран да учи. Важно е децата да не се чувстват притеснени и стресирани от крайните срокове, а да се научат да се справят навреме с поставените задачи.

8. Въведете окуражаващи награди за постигнатите резултати и празнувайте всеки успех.

9. Избягвайте наказанията, когато детето не е било достатъчно усърдно в ученето. Използвайте окуражаващи техники, за да го мотивирате да учи и да създадете положителна нагласа и асоциация към четенето и заниманията в клас.

10. Бъдете креативни като включвате ученето в ежедневни дейности, като гледане на интересни образователни филми, включване на детето в готвене, градинарство, помагане вкъщи, разходки и т.н. за да го стимулирате да задава въпрос и да опознава света.

"Няма лоши деца, има лоши условия"

Януш Корчак

ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ

Проблемът за агресивността не е нов за педагогическата теория и практика.

Още Зигмунд Фройд, създавайки психоанализата многократно се опира на агресивната и самоагресивна тенденция у човека. Той смята, че агресивността е вродена и детето може да се освобождава от нея, като и придава приемливи форми. В човека има 2 противоположни инстинкта - Танатос (разрушителен) и Ерос (жизнен). Когато Танатос вземе връх, човек се насочва към разрушителна енергия и ако Аз-ът е разрушен, той става агресивен спрямо другите. Фройд - Несъзнателни подтици!

Съществуват и виждания, които представят агресивността като заучена и съзнателна реакция. Долард, Милър и Бандура - агресивността е едно придобито, заучено поведение, разрушително в очакваните резултати.

Агресията е свързана с отстояване на собствените права и нужди по враждебен начин. В състояние на агресивност хората се интересуват само от себе си, разбиранията, желанията, чувствата, очакванията на другите загубват значение за тях. Целта е да се причини морална или физическа болка на другия.

Леънард Бърковиц и Лъо Паж смятат, че за да възникне агресия е необходимо някакво внушение от средата, което да подскаже, че агресивността е възможна и приемлива, най-малките внушения от средата, даже предмет, който потенциално може да бъде свързан с агресивността, може да я породят.

Албърт Бандура пък развива идеята за агресивността като придобито поведение. Смята, че тя се овладява чрез научаване и подражание. Установява, че децата, които имат възможност да наблюдават агресивен възрастен като модел на поведение, проявяват агресивност.

Агресията е обект на изследване от различни гледни точки. Видове агресия:

§ Реактивна агресия - себезащитна агресия в отговор на насилие, което се формира при подражание на социално значими модели на поведение;

§ Инструментална агресия - детето защитава своите притежания, като използва сила (удряне, блъскане и др.), човек я използва за адаптиране към социалната среда;

§ Личностна агресия - децата си служат с личностно ориентирана или враждебна агресия - критика, обиди, присмех, унижения и др.

Агресивните деца възприемат действията на другите като враждебни в резултат на собственото си агресивно поведение и стават обект на нападки от страна на други деца.

Форми на агресия: Моторна, физическа (агресивно действие). Речева (вербална агресия). Изразна (експресивна агресия); Отбранителна; Автоагресия и др.

Открояват се няколко фактора за предизвикване на агресивното поведение като психо - социално явление и те са следните:

Социални фактори: улицата, социалното обкръжение - възрастни хора, семейство, училището и детската градина, детска група, телевизия, компютър, интернет, детски списания, книги, играчки и игри.

Икономически фактори: бедност, безработица, социална изолация, семеен бюджет.

Психо - физиологични фактори - наследствени предразположения, алкохол, нарко-упойващи вещества (предимно у възрастните, но и у децата), стрес.

Социално - педагогически фактори - родители, учители, възпитатели.

Личностни: Привличане на внимание, получаване на играчка или предмет, разрешение за нещо, показване на превъзходство над другите, желание да бъде лидер, да извоюва лидерска позиция, защитна реакция.

Агресивното поведение в ученическа възраст се изявява и в един друг аспект, а именно: В реалната практика детската агресия много често е свързана с виктимизацията и виктимното поведение в ученическите общности.

Невъзможността за юношата да намери адекватна на собствената си индивидуалност социално значима изява може да провокира антисоциалност. Когато детето е оставено само на себе си, се създават обективни условия за девиация на поведението му.

Превенция на агресията: Създаване на оптимален емоционален контакт с децата; народното творчество (приказки, легенди, предания); хумор; рисуване - картинен разказ на дадено събитие; обсъждане - симулационни игри, ситуационните (проиграване на случаи) игри, игри - драматизации (под формата на монолог, диалог, пантомима). Целта е да се преживее определен проблем или ситуация, при която на базата на емоционалното включване се осмислят редица реални проблеми.

Детето със сигурност не се ражда лошо или насилник. Своето поведение то заучава от възрастните - родители, учители, значими възрастни. Така то различава добро - лошо, позволено - непозволено, награда - наказание. За да му помогнем да се чувства щастливо то трябва да получава любов, постоянство, самочувствие, похвала, поощрение и внимание.

"Деликатните страни на изкуството да живеем не могат да се предават с ковашкия чук"!